Франция и Германия спорят за новые правила «произведено в ЕС» в рамках промышленного закона

Франция настоява за по-силна защита на европейските производители и по-строги правила „Произведено в Европа“, докато Германия се опасява, че прекомерният протекционизъм може да предизвика ответни мерки от търговските партньори и да навреди на ориентираната към износ германска икономика. Законът е сред основните индустриални инициативи на втория мандат на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Той предвижда ускоряване на процедурите за индустриални проекти, намаляване на административната тежест и стимули за производство на стоки с ниски въглеродни емисии в ЕС. Основната цел е делът на промишлеността в европейската икономика да нарасне от около 14% в момента до 20% през 2035 г., като едновременно с това Европа намали зависимостта си от вносни технологии и евтини субсидирани стоки, особено от Китай. Сред предложенията са задължителни квоти за нисковъглеродни европейски продукти при определени обществени поръчки. Например се предвижда 5% от използвания цимент и 25% от алуминия в определени обществени проекти да отговарят на тези изисквания. При стоманата първоначалният вариант е по-мек – предлага се 25% от използваната стомана в определени проекти да бъде нисковъглеродна, но не се изисква тя да е произведена в ЕС. Това предизвика недоволство сред европейската стоманодобивна индустрия. Европейската стоманодобивна асоциация Eurofer предупреждава, че без изрично изискване за европейски произход обществените поръчки могат да бъдат спечелени от вносна стомана. Това би отслабило стимулите за инвестиции в по-чисто производство в Европа. В проект за компромис, разпространен в Съвета на ЕС, държавите членки предлагат промяна – поне 25% от общото количество стомана, използвана в определени проекти, да бъде едновременно нисковъглеродна и с произход от ЕС. Спорът за стоманата обаче е само част от по-голямата битка. Франция вижда в закона възможност Европа да изгради по-силни бариери пред субсидираната конкуренция от Китай и други индустриални сили. Германия е далеч по-предпазлива. Берлин се опасява, че новите протекционистки мерки могат да предизвикат ответни действия срещу европейските компании, особено срещу германския бизнес, който е силно зависим от износа. Според европейски представители някои търговски партньори вече изразяват тревога от по-защитния курс на ЕС. За да се намери баланс, в последния компромисен вариант широкото понятие „Произведено в Европа“ може да бъде заменено с по-конкретна система, базирана на съществуващите търговски споразумения и на достъпа до пазара за отделни продукти. Предлага се и Европейската комисия да получи възможност временно да намалява или отменя някои от нисковъглеродните квоти. Това би било възможно, ако изискванията доведат до прекомерно поскъпване на суровините, ограничат доставките или започнат да застрашават конкурентоспособността и производствения капацитет на Европа. В Европейския парламент предстоят допълнителни спорове, като по законопроекта работят три комисии – по промишленост, научни изследвания и енергетика, по вътрешния пазар и защита на потребителите и по международна търговия. Зад политическия спор стои по-големият въпрос как Европа може едновременно да декарбонизира икономиката си и да запази конкурентоспособна индустрия. Център-дясно, либерали и социалдемократи все по-често се обединяват около тезата, че ЕС трябва да води по-агресивна индустриална политика, за да се конкурира с Китай и САЩ. Зелените обаче предупреждават, че прекомерният фокус върху конкурентоспособността може да отслаби климатичните цели на ЕС и да превърне декарбонизацията от основен приоритет във второстепенна задача.