България въвежда инвестиране според жизнения цикъл: три подфонда за различен риск и възраст

В основата на реформата е идеята инвестиционният риск да се съобразява с възрастта и времето, което остава до пенсиониране. Подобен подход, известен като инвестиране според жизнения цикъл, се използва в редица държави. Три подфонда с различен риск Динамичният подфонд ще бъде насочен към по-рискови инвестиции и съответно ще предлага по-голям потенциал за доходност в дългосрочен план. Той е предназначен предимно за по-млади хора, които имат десетилетия до пенсионирането си и могат да понесат временни спадове на финансовите пазари. Балансираният подфонд ще заема междинна позиция между риска и потенциалната доходност. Консервативният ще се фокусира върху запазването на вече натрупаните средства и инвестициите с по-нисък риск. „Лицата, които са до 50 години, техните средства, ако не изберат нещо различно, се инвестират в динамичния подфонд. Ако са на възраст 50 години и нагоре, до навършване на три години преди пенсиониране се насочват средствата им към балансирания подфонд, а три години преди пенсиониране средствата на лицата се насочват към консервативния подфонд“, обясни Мая Русева от Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване пред БНТ. Така човек на по-млада възраст ще има възможност да търси по-висока дългосрочна доходност, докато с наближаването на пенсионирането рискът постепенно ще бъде намаляван. Какво става, ако не направим избор? Изборът на подфонд не е задължителен. Ако осигуреното лице не посочи предпочитание до края на ноември, пенсионното дружество ще го разпредели служебно според възрастта му. След това възможност за промяна на избрания подфонд ще има през 2028 г. Това означава, че хората трябва да се запознаят не само с очакваната доходност, но и с риска, който стои зад нея. При динамичния подфонд например по-високият потенциал за печалба върви заедно с възможността стойността на инвестициите временно да намалее при сериозни сътресения на финансовите пазари. Какво печелят осигурените? Според привържениците на реформата един от основните плюсове е възможността младите хора да инвестират по-активно в активи с по-висока потенциална доходност. При хоризонт от 20–30 години временните спадове на пазарите могат да бъдат компенсирани във времето, а по-високата доходност да помогне на натрупаните средства да изпреварят инфлацията. Другата цел е да се ограничи рискът за хората, които са непосредствено преди пенсиониране. При досегашния модел пазарен спад в неподходящ момент можеше да се отрази върху натрупания капитал на човек, който няма достатъчно време да изчака възстановяването на пазарите. Консервативният подфонд трябва да ограничи именно този риск чрез по-нискорискови инвестиции. Моделът има и още една цел – да насърчи хората да следят натрупаните си средства и да придобият по-добра финансова култура. Какви са рисковете? Един от основните въпроси е доколко осигурените ще могат да направят информиран избор. Финансовата грамотност в България остава проблем и съществува риск хора да избират подфонд единствено заради обещанието за по-висока доходност, без да отчитат възможните загуби. Динамичният подфонд например не гарантира постоянно положителна доходност. При финансова криза или силен спад на пазарите натрупаните средства могат временно да намалеят. Критиците на реформата поставят въпроси и за разходите по управлението. Разделянето на средствата в три различни подфонда може да доведе до допълнителни административни разходи, а синдикати настояват да се следи дали пенсионните дружества няма да прехвърлят такива разходи върху осигурените чрез по-високи такси. Друг проблем може да се окаже пасивността на самите граждани. Голям процент от българите досега не правят активен избор при пенсионното си осигуряване, а разчитат на служебно разпределение. Ако тази тенденция се запази, значителна част от 4,5-те милиона осигурени ще бъдат поставени в съответния подфонд автоматично според възрастта си.