Иран открыл крупнейшее газовое месторождение на фоне военных угроз и жестких санкций

През последните дни Иран обяви откриването на голямо количество газ в централен Иран. Според петролни представители това може да се равнява на около петнадесет години добив само от един етап от "Южен Парс". За страна с едни от най-големите запаси на газ в света подобно откритие би трябвало да означава повече икономически капацитет. Но Иран прави това откритие във време, когато енергийната му икономика е под натиска на война, блокада и десетилетия санкции. Санкциите не само промениха количеството петрол, което Иран може да продава, а повишиха разходите за търговия, затрудниха привличането на инвестиции и технологии и отблъснаха компаниите от работа с Иран. Те също така тласнаха голяма част от външната търговия към по-непрозрачни маршрути чрез посредници и мрежи, изградени за заобикаляне на ограниченията. Това доведе до широко разпространена корупция в иранската икономика, а държавата е показала ниска способност в справянето с нея. Това е особено важно в енергийния сектор. Да имаш газ под земята не е същото като да имаш способността да го извлечеш. Новото находище се нуждае от сондажи, оборудване, инвестиции, преработвателни съоръжения, тръбопроводи, застраховки и достъп до пазари. Една страна може да бъде геоложки богата и въпреки това да се сблъсква със сериозни ограничения, когато се опитва да се обърне това богатство в реално производство. Войната доведе тази ситуация до нов етап. Значителна част от капацитета за производство на газ в Иран е стопиран след атаките на САЩ и Израел и сега правителството се опитва да възстанови част от него. В същото време, морската блокада и ограниченията върху износа на петрол увеличиха натиска върху приходите от чуждестранна валута. Това, което някога беше бавен процес на икономическа ерозия, сега се съчетава с преки щети върху инфраструктурата и нарушаване на търговията. При тези условия правителството на САЩ започна нов кръг от икономически натиск. Вашингтон санкционира около 60 лица, компании и кораби и заяви, че вторичните санкции могат да се разширят в области като корабоплаване, технологии, авиация, злато и цифрови активи. Посланието към други страни също беше ясно. Икономическите отношения с Иран може да дойдат с цената на загубата на достъп до доминираната от долара финансова система. Но ефектът от десетилетията на натиск не е само икономически. Един от основните политически резултати от санкциите е, че те дадоха на правителството реална основа за обосновка на много от политиките си за сигурност. В продължение на години Ислямската република представяше своите ракетна програма, регионална политика, т.нар. "икономика на съпротивата" и разширяването на структурите за сигурност като част от нейния отговор на това, което нарича външни заплахи. Това не означава, че санкциите са създали тези политики. Държавата вече имаше структура, базирана на сигурността, преди много от днешните санкции да съществуват. Тя вече потискаше независимите политически и социални сили и преследваше регионалните си цели. Външният натиск обаче се превърна в мощен катализатор за оправдаване и възпроизвеждане на тези политики. Формира се цикъл. Вашингтон увеличава натиска, за да повиши цената на чуждите политики, които счита за враждебни. Техеран след това представя същия този натиск като доказателство за чужда враждебност и дори като заплаха за националния суверенитет и го използва, за да аргументира повишаване на ресурсите си за възпиране и разширяване мерките за сигурност. Всеки етап може да подсили следващия. Скорошната война укрепи цикличната логика на правителството. Иранска територия действително е бомбардирана, инфраструктурата ѝ е повредена, а същевременно икономическият натиск на САЩ се засили. Въпросът сега е какви политически заключения си прави Ислямската република от тази заплаха. Именно затова вътрешната критика и вниманието към борбата за демокрация в Иран все още са важни. Обществото, което плаща цената на санкциите и войната, няма равностойна дума за това как страната ще реагира на тях. Работниците не могат свободно да формират независими синдикати. Независимите политически партии са изправени пред сериозни ограничения. Основни политики, засягащи енергетиката, държавния бюджет, външните отношения и ежедневието на милиони хора, лишени от свободно обществено участие. За иранец, който е критичен към правителството, тези два проблема не са отделни. Икономическите санкции правят обществото по-бедно и ограничават икономиката, докато правителството може да използва реален външен натиск, за да укрепи същата структура за сигурност, която ограничава независимото социално организиране. Откриването на новото газово находище показва това противоречие много ясно. Иран има огромни ресурси, което би могло да подпомогне силна икономика. Но природното богатство се превръща в социална сила само когато инвестициите и търговията са възможни и когато самото общество може да реши как това богатство трябва да се използва.