Правительство Радева утвердило программу до 2030 года с плана по деолигархизации, росту оборонных расходов и модернизации энергетики

Преход от икономика, основана на евтин труд и потребление, към нов модел на високотехнологичен износ, проактивно привличане на инвестиции и затегнат фискален контрол. Това е заложено в управленската програма на кабинета “Радев” до 2030 година, гласувана по-рано днес в Министерския съвет. Няколко дни преди да се навършат символичните 100 дни управление, премиерът обяви, че правителството ще работи по комплекс от политики за деолигархизация, утвърждаване на закона, оптимизация на администрацията и повишаване на стандартите на живот. Румен Радев подчерта необходимостта от заместване на изчерпания модел на развитие с нов подход, разчитащ на подкрепа за българския бизнес, намаляване на регулациите и повишена производителност. И допълни, че динамичната среда ще наложи вземане на решения извън планираните мерки. Малко преди края на работния ден в сайта на МС беше публикуван и целият документ от 208 страници. Цялото му съдържание подлежи тепърва на дълбок анализ, но началният преглед вече извежда първите акценти. В областта на правосъдието и конституционното устройство програмата залага възстановяване на свободната преценка на президента при назначаване на служебно правителство при постоянно действащ парламент. Документът предвижда конституционна защита на правото на разплащания в брой като елемент от икономическата свобода на гражданите. Изборът на нови състави на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него ще се извършва с квалифицирано мнозинство от три пети в Народното събрание при въвеждане на ротационен принцип. До декември 2026 година се планира законова промяна за създаване на ад хок прокурор за разследване на главния прокурор с автоматичен съдебен контрол върху отказите от образуване на производства. За държавните служители на заемащи длъжности с висок корупционен риск се въвеждат задължителни тестове за интегритет до юни 2027 година. Борбата с корупцията разчита на внедряването на автоматизирана система за мониторинг на обществените поръчки СИГМА, базирана на модели на изкуствен интелект. През декември 2026 година платформата ще се свърже с Търговския регистър за засичане на свързани лица. Версия 3 на системата ще проверява автоматично условията на търговете за фаворизиращи критерии до юни 2027 година, а до декември същата година версия 4 ще идентифицира оферти със завишени цени. До декември 2026 година ще се извърши пълна ревизия на ключови обществени поръчки за периода 2020 – 2026 година на стойност над 51 милиарда евро и ще се създаде публичен регистър на компрометирани изпълнители. Законодателството в медийния сектор ще се хармонизира с Европейския акт за свободата на медиите до декември 2027 година за изваждане на обществените медии от политически контрол. Финансовата рамка запазва действащия пропорционален модел на облагане с плосък данък и стандартната ставка от 20% за ДДС. Кабинетът си поставя за цел трайно намаляване на бюджетния дефицит под 3% от БВП за прекратяване на процедурата по прекомерен дефицит, открита от Европейската комисия през юли 2026 година. По линия на Националния план за възстановяване и устойчивост се предвижда предоговаряне през август 2026 година и подаване на пето искане за плащане през септември същата година. Страната ще подготви своя План за национално и регионално партньорство за периода 2028 – 2034 година сред първите държави членки на Европейския съюз. За подкрепа на бизнеса се предвижда нов Закон за публично-частното партньорство до юни 2028 година. Фигурата на независим инвестиционен омбудсман за защита на компаниите от административен натиск ще се изгради до юни 2027 година. Принципът на мълчаливо съгласие за определени административни услуги ще залегне в нормативната уредба до декември 2027 година. В Икономическа зона “Доброславци” до декември 2026 година ще се създаде обявеният миналата седмица високотехнологичен космически хъб и национален космическо-информационен център за сателитни наблюдения. Захранването на бизнеса с капитал включва възможност за публично предлагане на миноритарни дялове от държавни дружества на Българската фондова борса от януари 2027 година. В сектора на отбраната правителството приема Национален план за повишаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 година, от които 3.5% са за преки военни разходи. В периода между юли 2026 година и март 2030 година ще се подпишат и изпълнят споразумения за заем по европейския инструмент SAFE. Приоритетните проекти обхващат придобиване на системи за зенитно-ракетна отбрана Iris-T, 155-милиметрови гаубици, системи за борба с дронове, мобилни системи за залпов огън, завършване на проекта за изтребителите F-16 Block 70, бойни машини Страйкър и нови патрулни кораби. Енергийната стратегия на страната до 2050 година предвижда вземане на окончателно инвестиционно решение за изграждане на блокове 7 и 8 на АЕЦ “Козлодуй” по технологията AP1000 през октомври 2026 година. Пътна карта за развитие на малки модулни реактори ще се разработи до януари 2028 година. Въглищните централи се запазват като стратегически капацитет за гарантиране на системната адекватност при кризи. Наличната мощност на ПАВЕЦ “Чаира” ще се възстанови до юни 2028 година, а разширението на подземното газохранилище “Чирен” до 1 милиард кубични метра е планирано за декември 2029 година. Преди поетапната либерализация на пазара на електроенергия за бита през септември 2027 година ще се изготви социално-икономически анализ за въвеждане на блокови цени за ток според базовото потребление. Транспортната инфраструктура залага завършване на магистрала “Хемус” от Боаза до пътя Русе – Велико Търново до декември 2029 година и изграждане на участъка Крупник – Кресна – Кулата от магистрала “Струма” до декември 2030 година. До декември 2027 година ще стартират подготвителни действия за възлагане на концесии за строителство на магистрала “Черно море”, скоростния път Монтана – София с тунела под Петрохан и транспортния коридор Русе – Велико Търново – Маказа. Строителството на тунела под Шипка ще започне до декември 2029 година. В железопътния сектор до декември 2030 година е заложено изграждане на нова железопътна връзка Ямбол – Елхово – Лесово до турската граница като част от Транскаспийския международен транспортен маршрут. Здравната реформа въвежда провеждане на централизирани търгове по Закона за обществените поръчки за доставка на скъпоструващи лекарства и апаратура за всички държавни, общински и частни болници от октомври 2026 година. В периода между декември 2026 и декември 2027 година ще се извърши пилотно въвеждане на модела на Диагностично-свързаните групи за заплащане на медицинските услуги вместо клиничните пътеки. Държавата поема директен контрол върху проекта за Националната детска болница, а изграждането на оперативните бази за спешна медицинска помощ по въздух HEMS ще приключи до декември 2027 година. Социалната политика регламентира три нови форми на труд до декември 2026 година: споделено работно място, споделяне на служители и работа през платформи. До декември 2026 година ще се установи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, а прехвърлянето на пенсиите без осигурителен принос към системата за социално подпомагане е насрочено за декември 2027 година. В образованието възнагражденията на учителите ще се поддържат на ниво от 125% спрямо средната работна заплата за страната. От учебната 2028/2029 година в задължителните учебни часове се включва нов предмет “Добродетели и религии”. Внедряването на асистенти с изкуствен интелект и софтуерни решения за проследяване на резултатите на учениците в училищата е планирано за декември 2029 година. В сектора на културата се предвижда нов Закон за статута на артиста до декември 2029 година и въвеждане на Национален културен паспорт за деца и младежи до септември 2027 година.