Писатель Недялко Славов иронично описал трансформацию пловдивских холмов из места уединения в политическую арену

Писателят Недялко Славов, който е родом от Пловдив, направи колоритен и изпълнен с ирония разказ за живота по пловдивските хълмове през различните периоди - от годините на социализма до наши дни. Поводът за публикацията му в социалните мрежи са последните събития в града и последвалите обществени и политически спорове. "Детството ми мина по тях“, започва Славов, връщайки се към спомените си за тепетата. По думите му още тогава хълмовете са имали свой особен и понякога странен живот. Той си спомня за мъже, които дори в най-големите жеги се разхождали с шлифери. "Имаха угрижени и целеустремени лица на хора, които имат конкретна и важна неотклонима екзистенциална цел в живота си“, пише Славов. С характерната си ирония той разказва как тези хора търсели женското внимание и се превръщали в част от своеобразния градски фолклор на тепетата. Авторът ги определя като "недоразвити социалистически прототипи на Батман“ и свързва появата им с тогавашното отношение на обществото към сексуалността. Отделно място в спомените му заема Бунарджика. На една от закътаните алеи, разказва писателят, се събирали хора, които по онова време били принудени да търсят изолирани пространства за срещите си. Според Славов с настъпването на демократичните промени се променил и животът по пловдивските хълмове. "С демократизирането на обществото, включително и в половата област, нещата се активираха откъм биоразнообразие и интензитет“, пише той. Писателят продължава разказа си с иронично описание на новите групи, които постепенно започнали да използват тепетата. Така, според неговото описание, хълмовете се превърнали в своеобразна сцена на градския ъндърграунд. "С една дума - демократичното оживление на хълмовете рязко се засили и обогати мултикултурно“, коментира Славов. В края на публикацията писателят преминава от спомените и градския фолклор към настоящето. Той прави връзка между последните събития на пловдивските хълмове и политическите спорове, които последваха след тях. "После другото вече го знаете от телевизиите и социалните мрежи“, отбелязва Славов. Според него пловдивските тепета вече са напуснали рамките на местния градски живот и символично са се "преместили“ в телевизионните студиа, където са се превърнали в част от политическото противопоставяне. "Пловдивските хълмове най-после реализираха своето гранитно-сиенитно политическо предизборно предназначение. Преместиха се в ТВ студията и станаха място за решителната и последна битка между тоталитарния свят на миналото и все по-демократично връхлитащото бъдеще“, завършва Недялко Славов.