Култова дискотека «Емона» во Велико Търново превращена в склад

Портиер пускаше и настаняваше гостите на заведението Вече по нищо не личи, че една от култовите дискотеки във Велико Търново някога е била притегателен център за великотърновските тийнейджъри и студенти. Помещението отдавна се използва за склад, но мнозина си спомнят нощите, които са прекарали в търновската „Емона”. Дискотека, която ще остане в спомените на хиляди великотърновци, които с носталгия въздишат по бурните и безгрижни години. „Емона” е създадена в зората на демокрацията и до днес държи рекорда за най-дълго съществувала дискотека в старата столица. Още първите дни след откриването мълвата за нощния клуб обикаля всички студентски и училищни среди. Слободията в първите години на 90-те е толкова голяма, че 12-13-годишни тийнейджъри са допускани без проблем до дансинга в нощното заведение. Така на практика „Емона” се пръска по шевовете дълги години преди инцидента в „Индиго”. Едва след него на входовете в дискотеките започват да искат лични карти. Забита в Старото военно училище, „Емона” се оказа по-популярна и от кметовете по онова време. Нощното заведение дори няма свястна табела, която да указва, че в сградата все пак се помещава някаква дискотека. Но през 90-те тези маркетингови трикове са чужди за широката аудитория, а и доста ненужни. Единствената реклама, която можеше да си позволят собствениците, беше в някой вестник, защото интернет по онова време вероятно имаше само в Общината, а домашните телефони бяха още с шайби. Така или иначе, „Емона” се радваше на сериозна реклама от уста на уста. През 90-те години във Велико Търново все още имаше стотици курсанти. Липсата на съкращения в армията и остатъците от ресурсите на Народната армия оставиха своите отражения и в „Емона”. В петък вечер бъдещите офицери от Велико Търново бързаха да хвърлят камуфлажите и се нареждаха на голямата опашка пред дискотеката. Мнозина се шегуваха, че цели гарнизони са посещавали нощното заведение. По-късно в града започна да се говори, че в „Емона” ходят предимно войници. Курсантите обаче никак не бяха сред най-послушните клиенти на култовото заведение. Тогава и цените бяха такива, че с 5 лв. можеше да се „подредиш” подобаващо. Често подобни забави свършваха с масов бой и десетки пострадали. Вестниците от онова време се надпреварваха да пишат за пребити курсанти в „Емона”, а полицаите си знаеха, че в петък е задължително да наобиколят дискотеката. „Често ми се случваше да шия вежди и да превързвам пукнати глави на курсанти, които са посещавали „Емона”. Обикновено се биеха за жени или се напиваха до неузнаваемост, което им пречеше да мислят. На сутринта идваха пребити и аз веднага разбирах, че са посещавали дискотеката”, сподели за „Борба“ един от лекарите във Военното училище по онова време. „Да си спомним за хубавите дни през 90-те, дискотека „Емона“ във Велико Търново и моментите, в които жените не лягаха и ставаха с чалга, а имаха още някакви морални ценности”, пише в блога си Сибин Майналовски – един от някогашните фенове на нощното заведение. Истината обаче е, че в „Емона” се въртеше всякаква музика, а дансингът се намираше точно пред DJ-я, който умееше да пуска всякакви парчета според настроенията. Всъщност обстановката в дискотеката не беше нищо особено дори за времето си. Тъмни сепарета, поочукани подови настилки. Нормален бар с най-различно пиене и обикновени „щъркели”. Помещението не беше особено голямо, но през годините побираше стотици жадни за забавления тийнейджъри и студенти. От западната му част имаше прозорци, но нощно време се пускаха щори и пердета. Фенове на заведението разказват, че целият етаж на сградата, в която се намираше и Административният съд, се тресял от басовете и уредбите, които тогава бяха на ниво за годините си. Тоалетните също не бяха впечатляващи, а някои ги определяли като ужасни. Така или иначе, в „Емона” нямаше нищо чак толкова изискано, което да привлича клиентелата – нито различни зали за музика, нито гост-изпълнители, нито промоции. Големите опашки и многото желаещи да посетят дискотеката правеха влизането и уреждането с място сравнително трудно. Всяка нощ заведението се отваряше в определен час, но тълпата оставаше да чака навън. Портиер отключваше вратата и пускаше само няколко души. После отново врътваше ключа и влизаше в залата,  за да ги настани. Упражнението се повтаряше, докато не влязат всички, или докато половината не се откажат да чакат. Излизането ставаше по същия начин – портиерът отключваше вратата, даваше връхната дреха, която клиентите оставяха на гардероб, и им пожелаваше лека вечер. Едва към 3 часа вратата се отключваше окончателно и всеки можеше да влиза и излиза спокойно. Мерките за сигурност обаче невинаги даваха резултат, защото сбиванията в „Емона” никак не бяха редки. Иначе по онова време действително липсваха охранители по 200 килограма, които да те проверяват за хладни оръжия и пистолети при влизането. Много често „Емона” ставаше център на различни училищни купони. Директори и учители често резервираха дискотеката и събираха всички ученици в култовото заведение. Младежите по онова време провеждаха различни конкурси „Мис” и „Мистър”, пееха хип-хоп и се забавляваха без задръжки. Редом с тях танцуваха и учителите, които признават и днес, че нощно време често са посещавали заведението. През 90-те години „Емона” събираше на едно място ученици и учители, които с по чашка в ръка конфузно срещаха погледите си в сумрака на заведението. Комерсиализацията на нощните клубове и ограниченият достъп за непълнолетните доведоха до краха на едно от най-култовите заведения в старата столица. „Емона” затвори врати през 2007 година и беше преформатирана за кратко под името „Деколте”. Приемникът обаче не просъществува дълго и не беше припознат от студентите като наследник на старата дискотека. Сега „Емона” е превърната в склад, а бивши студенти с прошарени коси въздишат по „славното” си минало. Всъщност, благодарение на студентите и курсантите, спомените за дискотеката са се разпространили до всички точки на България. А единствените щастливи от закриването й вероятно са полицаите от Велико Търново. Екип „Борба“