Писатель описывает жизнь в супермаркета как существование куклы на веревках

Кукла на верига По веднъж в седмицата мой роднина ме кара в някоя търговска верига, най-често хранително-вкусова. Сменяме градчетата с почти идентични търговски вериги, защото номерът е да гледаш различни пейзажи, докато всъщност се движиш към едно и също място.  Отвън погледнато, хранителните вериги приличат на кутии, на кашони. Тази стегнатост и спретнатост вероятно има за цел да ти внуши, че тук няма нищо особено, по-точно – че отвън няма нужда да има нищо особено, за да останеш като ошашавен после от изобилието на хранителни продукти. Словосъчетанието „хранителен продукт“ е отблъскващо, но аз го използвам, защото го знам още от дете и съм се слял с него. Умилели са ми тия хранителни продукти.  В големите хранителни вериги слагат най-близо до входа цветя и книги. Ето ви я Райската градина, ето ви я екологията и ето ви я Александрийската библиотека. За цветята не знам, за тях отговаря жена ми, но за книгите в хранителните вериги мога да гарантирам, че в голямата си част са с изтекъл срок на годност. ГМО продукти са тия книги, в които обикновено става въпрос за изумрудени морета, разбити сърца, благотворителни жестове и духовно пречистване.  По-друго си е преди да си купиш салам например, да си купиш книга за сухо лечебно гладуване или друга книга с впечатляващото заглавие „Изяж ме с любов“. Предполагам, че става дума за фрукторианство. Фрукторианството е когато ядеш само плодове, опадали на земята, щото, ако ги береш, ги измъчваш.  В хранителните вериги почти изчезнаха малките кошници и останаха едни големи колички, над които на човек му се вижда само главата. Целта е, като почнеш да пазаруваш и буташ такава телена каруца, да те е срам да вземеш малко продукти и жив-умрял до края на пътешествието в хранителната верига да понапълниш количката. Сигурен съм, че рано или късно някой ще се сети да се пазарува направо от автомобилите вътре в хранителната верига, а като перспектива ще разрешат да се влиза и с камиони и самосвали.  Влезеш ли в хранителната верига, ставаш „кукла на верига“ – имаше такъв страховит филм.  Човекът бил на върха на хранителната верига. Не, човекът е овързан като един измършавял и гладен Прометей с веригите на хранителните вериги.  От цветовете на продуктите, опаковките и надписите на мен ми прилошава, но още повече ми прилошава от хората, дошли със списъци. Човекът със списък в хранителната верига се задържа тук с часове, обикаля, отмята, сравнява цени, звъни на свои близки, за да се консултира, и така лека-полека се слива и със списъка, и с продуктите, които купува.  В началото, когато се появиха тия хранителни вериги арени, ми беше и смешно, и любопитно да гледам как хората возят децата и внуците си в количките кошници. Хванало се детето отвън, стъпило на количката или вътре в нея и се смее и майка му и баба му пърхат от радост.  Сега виждам по-рядко такива сцени, но когато ги видя, се натъжавам. Да возиш детето си до лук на промоция, до мити картофи или до пакет, който съдържа в себе си три вида луканки и за капак – един суджук подкова, никак не ме развеселява. Има огромна разлика от това да си дете, да се возиш в селска каруца, натоварена с тикви или царевица, да си дремнеш, ако трябва, върху царевицата, и да се возиш в количка за продукти в хранителна верига.  Едва ли е само от годините, но все по-бързо се уморявам в хранителните вериги, нещата почват да ми се сливат и все по-често и по-често не си спомням кое къде стои и къде съм аз точно в тия хранителни вериги.  Хранителните вериги се превърнаха в новите наши театри и опери, кина, крайградски паркове и градини, превърнаха се в места за приятелски и любовни срещи, за прекарване на свободното време, за топлина през зимата и прохлада през лятото. Не мога да си обясня обаче защо няма тоалетни. Луди пари хвърлят хората да пазаруват в тия хамбари, а няма къде да влязат да останат насаме със себе си и да се отделят от заобикалящите ги навсякъде капани, капанчета, въдички, кукички. Яд ме е и ми се струва неправилно в хранителните вериги да няма стаи за отдих, а защо не и хотелски стаи.  Сега се сещам, че в Америка видях лекарски кабинет в такава верига, диетолог, на входа имаше кантар за измерване на теглото на клиентите и застопорен апарат за измерване на кръвно налягане. Може болници цели да се развият в хранителните вериги... И целият ни живот да се пренесе в хранителната верига. И човекът да стане кукла на верига. Какъвто вече е. Фейсбук