В индийской пустыне возрождается редкая порода боевых коней марвари

В сърцето на индийската пустиня се развива една от най-забележителните и малко познати породи коне в света – "марвари“. Известни със своята изящна стойка, храброст и вярност към човека, тези животни са възпети в редица фолклорни песни като символ на благородство. Смята се, че породата е възникнала след кръстоска между арабски и туркменски коне в района Малани, част от областта Бармер, информира Plovdiv24.bg. Животните са селектирани целево за средновековните войни, които са се нуждаели от силен партньор за придвижване през тежки и неплодородни терени. Анатомични особености и уникални сетива Породата се отличава със среден ръст, изключително здрави копита и устойчивост на големи лишения. Конете Марвари развиват висока скорост на дълги разстояния и понасят без проблем както прекомерен студ, така и пустинна горещина. Най-яркото им визуално предимство са ушите, които са извити навътре и се събират в краищата, наподобявайки дъга. Тази специфична форма осигурява на животните възможност да извръщат ушите си на 180 градуса. Вярна служба в битките на кшатриите В Средновековието тези четирикраки войни са обучавани от най-ранна възраст за военни действия и са играли ключова роля за успехите на раджпутите, неутрализирайки вражеските бойни слонове. Съществуват множество предания за коне, спасили своите ранени стопани от препускащата кавалерия или пренесли ги в безсъзнание обратно у дома. Заради предполагаемия им божествен произход право да ги яздят са имали единствено мъже от съсловието на кшатриите, равняващи се по ранг на владетелите. Упадък и съвременно възраждане Пристигането на британците бележи труден период за породата. Колонизаторите сметнали конете за ниски и своенравни, налагайки свои породи, което довело до занемаряване на местната селекция. След обявяването на независимостта ситуацията става още по-критична. Обявени за остатък от феодалния строй, конете Марвари са подложени на масово изтребление и кастрации, довеждайки породата до прага на изчезването. Едва през последните години местните жители в Раджастан възобновяват своите традиции и полагат активни грижи за възстановяване на стадата.