В Пловдиве представят грандиозный спектакль с самой большой в истории Болгарии национальной юбкой

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с дизайнера Иван Донев, който ще представи най-голямата българска рокля в грандиозен спектакъл на Античния театър - Пловдив. Виждам, че доста хора са включени в проекта "Българската рокля". Разкажете ни как започна всичко? Истината е, че самият проект започна като една наивна идея. Казвам наивна, защото не си давах сметка колко амбициозен ще стане целия този проект. Всичко започна със създаването на една българска рокля, за да отида да представя България в Япония и в Турция. Благодарение на нашите мисии там, на нашите посланици, приех поканата и те поискаха една българска рокля да се занесе. Чудейки се каква да е тя, различно от всичко, което сме свикнали да виждаме, с шевици, пафти и така нататък, си казах "другият труд на българската жена, с който тя се слави като майстор, това е калоферската дантела". Избрах майстори, но за съжаление нямахме средства, за да бъде платено на тези майстори, защото аз самият съм артист и знам колко струва труда на един такъв майстор. Хрумна ми да призова хората във Фейсбук и да им кажа да дарят каренца, плетени на една кука, от нашите баби. И каренцата пристигнаха, хората се включиха в каузата. Направихме роклята, закарахме я в Япония и в Турция, събрахме погледите на публиката и когато вече по-късно се прибрах в България, заварих ателието си затрупано с пакети. И тогава започна да става много сериозно, защото си дадох сметка, че това е отговорност към всичките тези хора, които са ми гласували доверие. И си казах "Иване стягай се, трябва да оправдаеш доверието на тези хора". И така започна почти две годишната работа върху най-голямата българска рокля. Не сме имали за цел да бъдем най-голямата, но просто се случи. И знаете ли, най-красивото в този проект вече не са самите каренца, не роклята сама по себе си. Най-красивото са историите на хората. Защото във всеки един пакет, който получаваме с каренца, има и писмо с историята на жената, която ги е сътворила. Четем едни редове, които разказват за миналото. За едно минало, което не е много далечно, но в същото време за новите поколения то е напълно непонятно. Целият този проект се превърна в мост между поколенията, в мост между много жени. Ние създадохме общност от хиляди жени от всеки край на България, даже и в самите населени места. Жени, които никога не са се срещали по улицата, които никога не са се познавали. Ние създадохме приятелства, което е толкова ценно, че е по-ценно от самия проект. И това е най-красивото, защото ние си го бяхме кръстили седянка, за да звучи по-красиво и тя беше истинска седянка. Защото всяка жена пристигаше с нещо сготвено, с опечена баничка, направила курабийки и така нататък. И наистина, това шиене на роклята ние го превърнахме в една разпръсната седянка из цяла България, която ми даде най-голямата мотивация аз да продължа и да правя този проект, въпреки че той се оказа изключително труден. За много хора това е просто една рокля, която са ушили много доброволци. Но не е съвсем така. Аз предизвиквам всеки, който би могъл да го направи по-добре от мен. И след две години да се върне и да ми разкаже по какъв път е минал. Много беше трудно и продължава да бъде трудно, защото роклята не е само изкуство. Това е много отделено време, страшно много разходи, които до момента съм покрил само единствено аз. И това нещо тежи в името на културата и в името на отговорността, която съм поел, за да се роди нещо красиво, което да не бъде просто показано на 6 септември, а да има един продължителен живот, един цикъл, който да не спира. Защото идеята е роклята да бъде жив организъм. Докато хората изпрашат карета, роклята да продължава да расте все повече и повече. Но аз за съжаление обявих преди няколко дни, че спираме приемането на каретата, просто защото аз самият финансово не мога да продължа да поддържам толкова мащабен проект. Защото роклята в момента е приблизително, не сме я мерили все още, тя тепърва се събира отново при нас в Раковски, но ще бъде приблизително 300 квадратни метра, хипотетично. Защото ние знаем, че сцената на Античен театър е 336 квадратни метра. а ние се борим да покрием сцената. Ако успеем, значи тя е толкова голяма. Така че ще го разберем буквално в деня, на 6 септември. Всъщност, Вие обединявате цяла България с тази рокля. А къде ще играят артистите, ако роклята ще стои на сцената и ще я покрие дори? Вие все пак правите спектакъл? Да, имаме много голяма численост от артисти, но действащите лица на сцената не са много. Имаме Оркестъра на Държавна опера Повдив, с диригент Диян Чобанов, които ще си бъдат в оркестрината. Горе на сцената имаме Академичният народен хор, така че дамите са качени горе. А на самата сцена, където протагонистът ще бъде роклята, ще имаме едни малки растящи момичета. Защото ние ще започнем историята с едно малко дете, което влиза в двора на бащината къща и открива един сандък. Отваряйки сандъка тя ще открие едно кълбо конец и ще започне да се играе с него, без да подозира, че от този конец един ден ще бъде изплетен нейния чеиз. И ние ще виждаме в сюжета как това момиче расте. Така че хората, които ще виждаме на сцената, са различните възрасти на едно момиче, докато то става мома. А Здрава Каменова каква роля има? Защото виждам, че тя също взима участие. Тя се явява като човек, който е влюбен в проекта и реши да го подкрепи. Ние в момента имаме нужда от много хора като Здрава Каменова, които публиката в България обича да следва, за да може да се разкаже за този проект. Защото имаме нужда театъра да бъде продаден, да бъде пълен. Не защото трябва да се съберат средствата за реализирането на проекта и за каузата. А защото си заслужава едно семейство да бъде там с децата си. Именно за това са символични сумите на билетите. За да не се колебае един родител кое от децата да доведе. Защото това е история. История, която пишем и трябва да бъде разказана, за да остане жива. За това ни трябват хора като Здрава Каменова. За да стигне най-далече до много хора. И всеки да си закупи билет, да бъде там, за да сподели с нас тази огромна емоция. Защото спектакълът ще бъде грандиозен. Ще има много светлини. Ще има 3D маппинг. Ще бъде много интересна сцената заради това светлино шоу. И съм сигурен, че то ще се хареса както на малки, ака и на големи. А музиката е невероятна. Неди Джон Кросе е един от нашите композитори. Това е режисьорът направил филма за Дядо Добри. Така че Неди създава в Берлин нашата увертюра и финала на спектакъла. Отделно професор Костадин Бураджиев прави композицията и аранжимента на няколко от мелодиите, защото ние ще имаме фолклорни гласове, върху фолклорна музика, но изсвирена от симфоничен оркестър. Така че преминаваме вече в един модерен, стилизиран фолклор. Предлагаме един различен прочит на една традиция, за да може тя да бъде достъпна до различни поколения. Каква е каузата, с която Вие започнахте? Аз съм от Раковски и съм възпитан в едни красиви християнски ценности. Аз от дете съм един от помощниците, от доброволците в организацията Caritas, която се грижи за много хора, за много деца, за много каузи. И избрах да подкрепя една от техните дейности, която е грижа за възрастни хора. Защото аз този проект го реализирах благодарение на бабите на България. А те за мен през тези месеци се превърнаха в най-големият избор на възхищение, на вдъхновение и на мотивация за това да живее един човек един красив живот. Тези жени са най-красивото наследство, което България има. Колко жени до момента са се включили в изработката на тази рокля? Каренцата са изплетени до момента от 413 жени, от 151 града и селца в България. Имаме имената им. Продължават да идват от различни места още каренца от хора, които не са разбрали, че ние спираме за момента да събираме, така че цифрата най-вероятно ще се промени. Но нека да спомена, че имаше голяма част дарени, които дойдоха анонимно. Така че със сигурност жените са много повече, отколкото ние предполагаме. Иначе за хората, които се включиха в шиенето на роклята, защото роклята е изцяло шита на ръка, все още нямаме статистика. Защото цялата рокля е изградена на панели, разпръснати из България. Те в момента се връщат при нас в Раковски. Така че аз самият нямам идея роклята как ще изглежда. Това, което хората виждат е изображение с изкуствени интелект, което се предполага, че ще бъде подобно, но ние нямаме идея, което е най-плашещото. Защото ще си дадем сметка за нейната мащабност в самия ден на събитието. И най-хубавия ден сте избрали, 6 септември. Какво по-българско от този ден наистина? Аз съм благодарен на община Пловдив, за това, че ни предостави амфитеатъра безвъзмездно, за да може една толкова красива кауза да бъде показана достойно пред очите на българите и тя да може да достигне по най-символичния начин като едно модерно обединение на България чрез културата. Аз много обичам да цитирам нашия посланик в Анкара Ангел Чолаков, който казва, че културата е най-добрата форма на комуникация и дипломация. И това мога да гарантирам, че ние го постигнахме, защото роклята вече е поканена в няколко държави. Така че тя съвсем скоро ще започне да пътува из света. Идеята ни е да покажем проекта еднократно на 6 септември. Ние ще изготвим един готов проект, който ще бъде бюджетиран, ще бъде много ясно обяснен и ще го изпратим до общините, за да може който и да било град или селце в България да поиска този спектакъл да гостува там на някакво събитие, те да могат да дадат заявка и цялата тази красота да пътува и да стигне до тях. Това трябва да бъде пътуваща инсталация, за да могат все повече хора да я видят и да чуят тези истории. И всъщност да се докоснат до тази голяма красота. Билети могат да се вземат от касите до община Пловдив, както и на платформата "Купи билети". Те също оказаха огромна помощ в това начинание. Така че всеки, който желае, е добре дошъл, за да сподели тази емоция с всички нас!