Начальник ВМА: главное наследие военной медицины — люди, готовые к самопожертвованию

Лесно е да се гордееш с историята – трудно е да бъдеш достоен за нея Ако трябва да събера години военномедицинска история в една дума, тя би била дълг, казва началникът на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, дмн, FACS. Поводът е 1 септември – празникът на Военномедицинската служба в България. ФОКУС публикува останалото без редакторска намеса: За близо век и половина светът премина през войни и исторически превратности, медицината направи огромен скок, поколения отстъпиха място на следващите. Едно обаче е останало непроменено – военният медик трябва да бъде там, където е най-трудно. Така е било на бойното поле. Така е и днес – при бедствия, аварии и тежки катастрофи, при кризи и извънредни ситуации, в мисиите зад граница. Времената променят предизвикателствата, но не и отговорността. Защото военната медицина никога не е била просто медицина в униформа. Тя изисква нещо повече – готовност. Да вземеш решение, когато времето не достига и да носиш отговорност, когато цената на грешката е човешки живот. Да останеш на мястото си тогава, когато дългът е по-силен от страха. Затова историята ни задължава. Лесно е да се гордееш със години традиция. Много по-трудно е всеки ден да доказваш, че си достоен за нея. Само преди дни посрещнахме десетия випуск военни лекари. За мен това не е просто поредният випуск. Преди години заложихме на една идея – сами да създаваме своите бъдещи военни медици. Днес вече виждаме поколението, което трябва да поеме щафетата, изтъква началникът на ВМА. На тези млади хора ще предадем знанията си. Ще ги научим да бъдат лекари и офицери, да работят под напрежение, да бъдат дисциплинирани и подготвени. Но има неща, които не могат да бъдат научени от учебник: чувството за дълг и отговорността към човека до теб. Това трябва да наследят. И ако след още години някой разказва историята на днешните военни медици, бих искал да може да каже не колко модерна апаратура и материална база сме имали, а че сме оставили след себе си хора, способни да продължат. Защото най-важното наследство на една институция не е само онова, което пази от миналото. А и това, което оставя на бъдещето. Честит празник!