Исследователь утверждает, что правительство США скрывает информацию о событиях в Розуэлле

Когато на 7 юли 1947 г. Мак Брейзъл, фермер, който има ранчо до Розуел, Ню Мексико, минава през пустинята, единствената му грижа е жегата. Тя трепти като мираж и тежи като дисаги на гърба му. Затова когато вижда купища необичайни предмети пред краката си, решава, че става въпрос за някакъв боклук. Навеждайки се обаче установява, че те не приличат на нищо познато - метални ленти, фолио, гума, парчета, които не могат с нищо да се сравнят. Брейзъл решава, че това е работа само за военните и ги вика. Не си дава сметка, че в този миг започва най-устойчивата конспирация на ХХ век, родила уфологията и отприщила завинаги фантазията за нови светове. Когато дойдат военните... Военните пристигат. Оглеждат мястото. И правят фаталната грешка, която ще промени света завинаги: обявяват, че са намерили „летящ диск“. Вестник Roswell Daily Record публикува новината, а Америка – все още в следвоенна тревожност и технологичен страх, започва да предава от уста на уста: извънземните дойдоха. Армията се опитва да поправи гафа като уточнява, че не било летяща чиния, а метеорологичен балон. Но духът вече е пуснат от бутилката. И Розуел престава да бъде географска точка. Превръща се в космическа площадка и родина на митовете за зелените човечета. Митът, който не умира На 7 юли 1947 г. дядото на конспиративните теории вече се е родил. Историята за космическия кораб, разбил се на 70 мили от Розуел и прикрит от военните на САЩ, завладява умовете като епидемия. Много хора вярват с почти религиозен плам, че извънземните от кораба са били заловени и че американското правителство изкуствено създава скандал, чрез който да отвлече вниманието на народа и да прикриване случилото се. Например Дон Шмит, който е написал седем книги по темата и е интервюирал 600 свидетели, свързани с Розуел - повече от всеки друг писател, казва, че първоначално е бил скептик относно инцидента. Но сега той е 99 процента сигурен, че това, което кацнало в пустинята, е "кораб с неизвестен произход, който не е произведен на тази планета". Разузнавачът и станиолът, който връща формата си Истинският бум в конспирациите около Розуел настъпва с майор Джеси Марсел от 509-а разузнавателна служба - първият военен, който се озовава на мястото на инцидента. Той твърди, че е открил материал, който поразително прилича на станиол, но се връща в първоначалната си форма, след като е бил смачкан. А по-късно бил заставен да каже, че това е просто останка от метеорологичен балон. Но през 1980 г. нарушава мълчанието: „Не беше нищо от тази земя.“ Семейството му вярва, че е бил принуден да прикрие истината. И когато внуците му предават на бившия агент на ЦРУ Бен Смит неговия личен дневник, историята придобива ново измерение. Дневникът е странен: нормален почерк, който внезапно преминава в кодирани главни букви точно около датата на инцидента. Никой не го е изследвал преди. Никой не знае какво означава. „Това може да промени играта“, казва Смит. „Това е първичен документ. Първият, който имаме.“ Дженифър Насо, бивш сътрудник на тайната служба, прекарва месец в проверка на автентичността му. За семейството на Марсел дневникът е ключът към истината – и може би към мястото, където все още са погребани извънземни останки. Пет дни мълчание и една изчезнала история Смит открива и друго: Мак Брейзъл, човекът, който първи открива отломките, е бил задържан от военните в продължение на пет дни. Пет дни, в които никой не знае къде е. Пет дни, след които той оттегля първоначалните си твърдения. Това е класическа схема за прикриване: изолираш свидетеля, променяш историята, представяш алтернативно доказателство. Но защо армията изобщо е казала „летящ диск“? „Когато създаваш история за прикритие, целта е да разсееш вниманието“, казва Смит. „А те направиха обратното – привлякоха вниманието на целия свят.“ Това може да е било грандиозна грешка. А може да е било първото неволно признание на правителството на САЩ, че разполага с нещо необяснимо. Правителството крие нещо Смит е внимателен. Той не преследва сензационни заглавия. Не бърза с заключения. „Все още нямаме пушещ пистолет“, казва той. „Но се приближаваме.“ Той признава, че не е убеден, че извънземни са кацнали. Но е убеден, че правителството прикрива нещо. Че има информация, която не е разкрита, че историята заслужава разследване. „В тази история има чудо и магия“, казва той. „Има въпроси, които могат да ни направят по-добри хора, дори ако се окаже, че всичко е невярно.“ Бил Клинтън официално отрича Розуел е теория на конспирацията, толкова устойчива, че дори президентите на САЩ са принудени да я отрекат. В реч в Северна Ирландия през 1995 г. тогавашният президент Клинтън заявява: "Получих писмо от 13-годишния Райън от Белфаст. Райън, ако си сред тълпата тази вечер, ето отговора на въпроса ти: Не, доколкото знам, извънземен космически кораб не се е разбил в Розуел, Ню Мексико, през 1947 г. И, Райън, ако военновъздушните сили на Съединените щати са намерили извънземни тела и не са ми казали за това, бих искал да знам."