Адвокат Тодор Кръстев обвиня приватизацията в разграблението на българската индустрия

Ако някога реша да пиша книга за прехода, непременно ще я нарека "Голямото промиване на мозъци". Така започва размислите си пловдивският адвокат Тодор Кръстев. Поводът - последиците от приватизацията, която бе извършена у нас преди вече доста години: И допълва: Няма друго по-подходящо заглавие за това, което ни се случи през последните повече от 30 години. Но черешката на тортата от голямото промиване определено се нарича приватизация. От сутрин до вечер мастити икономисти обясняваха на целокупното българско население как държавата е изключително лош стопанин и приватизацията е единствената възможност да се запазят и съхранят индустриалните активи на държавата. А какво излезе - че всичко е било с цел разграбване и унищожаване на тези активи. Не само че голяма част приватизацията не доведе до целите, които й вменяваха, но нулира и унищожи почти всичко, където бе приложена. Може ли някой в Пловдив да ми посочи поне едно работещо предприятие след приватизацията? Къде е "Рекорд"? Къде е "Андрей Юруков"? Къде е "Ален Мак"? Къде е "Стъкларският"? Къде е "ЕАЗ"? Къде е "Крепежни изделия"? И така нататък. Списъкът можа да бъде продължен до утре. Това са само една малка част от унищожените мощности на бумтящата пловдивска икономика до 90-та година. Къде отидоха всички висококвалифицирани специалисти, които работеха там? Къде изтече този национален капитал в образованието на когото, цялото общество инвестира и плати. Има ли анализ колко са стрували активите преди приватизацията и колко са получени след нея? Има ли анализ кой запълни опразнената пазарна ниша от спрелите производства? Знаят ли се истинските собственици на приватизираните дружества? И прочие и прочие. И не е ли крайно време за всички тези процеси да се даде обективна политическа оценка. Аз лично се надявах да прочета и чуя подобна оценка от БСП - Пловдив, като най-естествен социален адресат на подобни обществените отношения, но уви. И като се замисля, май няма начин точно оттам да се получи този анализ и оценка. За съжаление част от тези икономически гиганти попаднаха в ръцете на червената аристокрация. И бързо бяха нулирани. В "син" град като Пловдив, за тях нямаше безработица. И ако проблемът за личното им себеустройване е морален, то съсипията на активите, които им бяха поверени, или по-точно подарени, не знам как да се нарече - некадърност или алчност. Или безнравственост. Впрочем нека всеки да си избере определението - всичко става. И това е само една от глобалните теми, довели до социалните и граждански разломи. И иронията е, че концепцията на разрухата беше замислена от тях - тези, които не разбраха смисъла на думата безработица и социална безизходица. А само колко трудещи се останаха без препитание през годините благодарение на този приватизационен бандитизъм. Каква е съдбата на тези хора? Каква е съдбата на семействата им? Какво стана с тях? Къде отидоха? Но, разбира се, ситият на гладния не вярва. Причинителите на всичко това са богати и устроени. Устроени са и семействата им в "загниващия Запад". А за горките трудещите се там и семействата им остава утехата, че никое зло на този свят не остава ненаказано.