В Болгарии признают проблему летней энергетической бедности: домакины не могут позволить себе охлаждение

Лятната енергийна бедност остава слабо разпознат проблем в България, въпреки че високите температури все по-често поставят домакинствата пред сериозни разходи за охлаждане. В страната все още не се събират достатъчно данни, които да покажат колко хора не могат да поддържат нормална температура в домовете си през горещите месеци. Това коментира Десислава Стоянова от сдружение "За Земята“. Организацията е изготвила доклад с препоръки към институциите за справяне с проблема. Стоянова посочи, че самата дефиниция за енергийна бедност включва и охлаждането, но досега общественото внимание е насочено основно към възможностите на домакинствата да отопляват жилищата си през зимата. В България липсва ясна статистика колко домакинства са засегнати от лятна енергийна бедност. Известно е, че 72,6% от домакинствата разполагат с климатик, но не и дали могат да си позволят да го използват за охлаждане. Един от основните фактори за проблема е състоянието на сградния фонд. Според представените от нея данни 91% от обитаваните жилищни сгради у нас са построени преди въвеждането на съвременните изисквания за енергийна ефективност. Около 32% от домакинствата, които живеят в еднофамилни жилища, съобщават за дискомфорт през лятото. Именно те са сред групите, изложени на по-голям риск от лятна енергийна бедност. Допълнителен фактор е урбанизацията. Над 70% от населението вече живее в градовете, където се образуват т.нар. "градски топлинни острови“. Така температурите в силно застроените райони могат да създадат допълнителен дискомфорт за живеещите там. Стоянова обърна внимание и на факта, че една сграда може да бъде енергийно ефективна през зимата, но едновременно с това да прегрява през лятото. От "За Земята“ имат критики и към начина, по който се извършва санирането у нас, включително към използваните материали. Според организацията борбата с високите температури не трябва да се свежда единствено до поставянето на климатици. Сред възможните решения са по-добрата естествена вентилация и засенчването на сградите. Значение имат и т.нар. природни решения – повече зелени площи, дървета и водни пространства в градската среда. "Не е необходимо да имаме само скъпи решения и климатици, а е важно да се мисли малко в цялост“, коментира Стоянова. Особено изложени на риск при продължителни горещини са възрастните и хронично болните хора. Сред уязвимите групи попадат и самотно живеещите, децата, самотните родители и маргинализираните общности. Проблем съществува и при хората, които живеят под наем. Те често нямат възможност сами да направят сериозни подобрения в жилищата – например поставяне на външна изолация или други мерки срещу прегряване. Една от основните цели на доклада на "За Земята“ е именно темата за лятната енергийна бедност да получи повече обществено и институционално внимание. Според организацията са необходими по-подробни данни за засегнатите домакинства, за да могат да бъдат разработени конкретни мерки за тяхното подпомагане.