Ключевые кластеры США теряют монополию: Голливуд и Кремниевая долина сталкиваются с кризисом идентичности

Бъдещето на Холивуд е още по-несигурно дори от обикновено. В продължение на десетилетия икономиката на Лос Анджелис се въртеше около филмовата индустрия, но сега повече филми и предавания се снимат другаде, водени или примамвани от високи разходи или данъчни стимули. Перспективата Paramount да напусне Калифорния заради антитръстовото дело на щата може да не е сериозна, но самата идея, че такова нещо изобщо се обсъжда, показва колко много се е променила икономиката на индустрията, пише редакторът на Bloomberg Алисън Шрейгър. Лос Анджелис не е единственият град в САЩ, принуден да разглежда възможността за бъдеще без индустрията, която е определила неговата идентичност. През последния половин век, ако човек е работил в областта на технологиите, районът на Сан Франциско е бил мястото, където трябва да бъде заради достъпа до най-добрите таланти и финансиране. Ако е искал да стане финансовият господар на Вселената, е трябвало поне да започне кариерата си в Ню Йорк. Сега всичко това се променя – с последици не само за тези градове, но и за икономиката на САЩ като цяло. Успехът не е изисквал непременно човек да живее в един от тези градове, но вероятността да го постигне е била по-силна там, така че най-добрите таланти са се групирали в тях. Тези клъстери са създали екосистема, която гарантира добро заплащане и растеж на работните места. Успехът достига и до други индустрии, като налице са и повече иновации. Клъстерите също така направиха американските филми, технологии и финанси най-добрите в света. Когато една индустрия е предимно разположена на едно място, хората могат по-лесно да изграждат мрежи, да обменят идеи и да развиват умения. Те могат да сменят работата си и да споделят ноу-хау. Таланти от цял ​​свят идват на това конкретно място, създавайки положителни вторични ефекти. Голяма част от успеха на технологичната индустрия – и водещата роля на САЩ в иновациите – се дължи на факта, че тя се намира в Силициевата долина. Това е донесло ползи за по-широката икономика, защото е насърчило иновациите във всички индустрии, да не говорим за по-големите данъчни приходи и процъфтяващия фондов пазар. Други градове се опитаха да създадат свои собствени технологични клъстери, но никой не можа да се сравни със Силициевата долина; след като един клъстер събере тази критична маса от топ таланти, е много трудно да бъде изместен. Пандемията обаче оспори това. Първо, стана по-приемливо да се работи от вкъщи, а след като срещите в Zoom се превърнаха в нещо нормално, хората можеха да работят отвсякъде. Второ, за известно време градовете бяха неприятни места за живеене заради скок в престъпността и спад в качеството на живот. След пандемията достъпността се превърна в по-голям проблем на фона на ускоряващата се инфлация и цените на жилищата. След това в средите на най-богатите имаше няколко забележителни премествания във Флорида и Тексас. Но градовете клъстери устояха. Citadel все още прави големи инвестиции в Ню Йорк, защото ползите от това да си в световната финансова столица все още надвишават минусите. Междувременно, районът на Сан Франциско остава мястото, където са централите на големите фирми за изкуствен интелект и се сключват сделките. Преместването на голямо студио от Лос Анджелис може и да е възможно, но не би било лесно, защото филмовата индустрия все още е там. На индивидуално ниво, ако човек е утвърден в кариерата си, може би може да се изнесе от клъстер. Но ако тепърва започва или иска да започне нов бизнес, животът в клъстер все още е важен. Политиците в градовете клъстери изглежда разчитат на това, че все още привличат и задържат бизнеса. Калифорния може да приеме данък върху богатството, който ще засегне особено силно основателите на технологични компании. Лос Анджелис остава скъпо място за правене на бизнес. Кметът на Ню Йорк не е насърчил особено благоприятна за бизнеса среда (и изглежда го осъзнава). По-зле представящите се училища, проблемите около бездомните и дребната престъпност остават нерешени проблеми в градовете клъстери. Местните политици говорят много за достъпност, но реалните им политики няма да решат проблемите, които вдигат цените. Все още има добавена стойност в това да се живее в клъстерен град, но ако разходите се повишат, а ползите намалеят, сметката става по-различна. (За някои хора вече се е променила.) По-малките клъстери в други градове стават по-жизнеспособни, особено за всеки, който е донякъде утвърден професионалист и отглежда семейство. Можете да работите във филмовата индустрия в Атланта или във финансите в Тексас, защото и там има критична маса от таланти. Не е задължително клъстерните градове да се превърнат в „следващия Детройт“, защото техните индустрии все още ще генерират работни места и пари. Те дори може все още да са водещите в сектора си – просто не толкова, колкото преди. Това ще означава по-малко данъчни приходи, по-лоши обществени услуги и повече икономически популизъм. Разпадането на клъстерите би забавило и темпа на иновациите, правейки цялата икономика на САЩ по-малко конкурентоспособна. Има магия в това да държиш много талантливи хора на едно място и тази магия остава критична за съвременната американска икономика. Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.