Геополитическая напряженность и дефицит поставят медь, алюминий и сталь под давлением роста цен

Цените на индустриалните метали като мед, стомана и алуминий остават силно чувствителни към геополитическите сигнали, търсенето от производствения сектор и политическите промени. Валутният стратег Стивън Инис обобщава за Investing.com какво да се наблюдава и какви са перспективите пред цените на алуминия, стоманата и медта в бъдеще. Задава ли се недостиг на мед на хоризонта? Геополитическият конфликт в Близкия изток и затварянето на Ормузкия проток повишиха цените на медта по-рано тази година. Близкият изток е основен доставчик на сяра и сярна киселина, които се използват за извличането на мед. Това повиши цените на медта до рекордно високите 14 527 долара за метричен тон в средата на годината. Грегъри Шиърър, ръководител на стратегията за базови и благородни метали в J.P. Morgan, смята, че средносрочната среда за медта остава благоприятна, дори при такива високи цени. „Продължаващото ограничено предлагане на мини, продължаващото слабо производство и структурно подкрепените тенденции в търсенето около електрификацията, обвързана с капиталовите разходи на центровете за данни, не са се променили, дори със заплахата Федералният резерв на САЩ да повиши лихвите по-късно тази година“, добавя той. Допълнителен катализатор на ръста на цените на медта е митническата несигурност, която създаде ожесточена борба между САЩ и Китай, добавя Шиърър. Пазарът е в режим на изчакване, тъй като администрацията на американския президент Доналд Тръмп решава какво да прави с медта като част от прегледа си на митата по раздел 232. Това засяга вноса, който Министерството на търговията на САЩ определя като заплаха за националната сигурност на страната. Ескалация на политиката би създала стимул за внос на мед в САЩ преди влизането в сила на каквито и да е мита, което би дало тласък на цените. Цената на алуминия зависи от Ормузкия проток – и от китайските политици Когато по-рано тази година в Близкия изток избухна война, два от най-големите алуминиеви заводи в света, Al Taweelah и Aluminum Bahrain на Emirates Global Aluminum, бяха принудени да затворят. Двете съоръжения представляват повече от 6% от световните доставки на алуминий. Въпреки че работата на съоръженията беше възобновена, износът на алуминий през Ормузкия проток е накъсан, тъй като конфликтът се разпалва и утихва периодично. Преговорите с посредници между САЩ и Иран продължават, споразумение не се вижда на хоризонта. Междувременно, след като цените донякъде намаляха през лятото, пазарът на алуминий е изправен пред толкова сериозен и потенциално траен дефицит тази година, че ескалацията или деескалацията на конфликта биха могли да доведат до покачване на цените. „Повторната ескалация и ограниченият поток през пролива могат да нанесат още по-големи щети на инфраструктурата за топене на алуминий и да доведат до затваряния“, посочва Шиърър. „От друга страна, по-ясно изразената и трайна деескалация вероятно също ще бъде благоприятна за цената, тъй като би допринесла за по-пълно премахване на рисковете пред макроикономиката и основното търсене. През останалата част от годината обаче ще има удар по предлагането“, допълва той. Според прогнозите цената на алуминия ще достигне 3800 долара за метричен тон през третото тримесечие на 2026 г. и 3700 долара през четвъртото тримесечие, като цената бавно ще падне до 2750 долара през четвъртото тримесечие на 2027 г. Съществува и прогноза за възможен дефицит на първичен алуминий от 1,7 млн. метрични тона (ммт) през 2026 г. Това е „невидим“ дефицит, който бавно си проправя път през системата, воден от самоналожения от Китай таван на капацитета от 45 млн. тона. „Като се има предвид мащабът на недостига на доставки, пред който е изправен пазарът, има нужда Китай да продължи да запълва загубените тонове от Близкия изток чрез увеличени нива на износ на алуминиеви продукти“, смята Шиърър. „Въпреки че китайските доставки надхвърлят 45 млн. тона поради максимално повишаване на ефективността в някои топилни заводи, смятаме, че текущите инспекции и по-строгият контрол върху ключовото промишлено потребление на енергия и емисии вероятно ще действат като спирачка на доставките“, допълва той. Китайският контрол върху износа може да налее масло в огъня на бичия ценови тренд. „Въпреки че Китай има комфортно покритие на запасите от алуминий засега, ако фундаменталната ни прогноза се осъществи, китайските запаси ще започнат да намаляват през следващите месеци, главно поради значително увеличения износ за останалата част от света“, казва Шиърър. В този сценарий китайските политици биха могли да предприемат мерки за ограничаване на износа на алуминий или чрез въвеждане на допълнителни експортни тарифи върху алуминиеви продукти, или чрез пълно ограничаване или забрана на износа. „Ако този риск се осъществи, цените на алуминия на Лондонската метална борса вероятно ще се повишат значително, дори над нашата бича прогноза за цените за останалата част от 2026 г.“, коментира Шиърър. Зависимост на цената на стоманата Както при медта и алуминия, глобалният конфликт оформя цената на стоманата, която се търгува различно от другите два метала като произведен продукт, а не като суровина. В момента индексната цена на стоманата е приблизително 1186 долара за метричен тон по глобалния бенчмарк за горещовалцувани рулони. В допълнение към затварянето на Ормузкия проток, блокадата на Червено море от страна на хутите предизвика нестабилност на товарните превози на суровините, необходими за производството на стомана, включително желязна руда. От друга страна, производителите на стомана успешно лобираха за освобождаване на стоманодобивните материали от митата по Раздел 301, които са мита на правителството на САЩ срещу чуждестранни държави, прилагащи нелоялни търговски практики, кражба на интелектуална собственост или неспособност да спрат стоки, произведени с принудителен труд. Това освобождаване може да помогне да се поддържа стабилност на разходите и да се избегнат скокове в цените. Митата се разглеждат като подкрепящи цената на стоманата и в САЩ, и в ЕС, където наскоро влезе в сила система за митнически котировки. Тази система определя твърд годишен таван от 18,3 млн. тона чуждестранна стомана, разрешена да влезе на пазара на ЕС без мито. Всяка стомана, внесена над този праг, ще бъде облагана с мита. Мярката се разглежда като подкрепяща повишението на цени на стоманата, тъй като е предназначена да предотврати наплив от евтина стомана, който да понижи цените. В Китай търсенето на стомана е слабо, обусловено от продължителния спад на пазара на имоти в страната. Маржовете на стоманодобивните заводи са отрицателни през юни и юли поради по-ниските цени и по-високите разходи за коксуващи се въглища. Като цяло цената на стоманата остава силно зависима от региона, като мерките за търговска защита и прекъсванията на доставките са ключови определящи фактори занапред.