121-годишнината на Петко Попганчев: от рекордните лупинги до романтичен полет с цветя

121 години от рождението на въздушния ас Петко Попганчев, минал със самолет под Стамболовия мост Хвърлил цветя от въздуха пред къщата на любимата жена 121 години от рождението на аероинженер Петко Попганчев се навършиха на 21 август. Известният въздушен ас, който остана в историята с прелитането си под Стамболовия мост, е роден през 1905 година в Сухиндол. Завършва Аеропланното училище през 1925-а и Военното училище през 1928 г. През 1939 г. се дипломира като аероинженер в Германия. Летец изпитател в ДАР – Божурище. От 1943 г. капитан инж. Петко Попганчев е началник на ДСФ Ловеч. На 10 юни 1948 г. полк. Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет на учебно-тренировъчния самолет „Лаз-7“. Бил е заместник- началник по летателната част във Въздушното училище в Долна Митрополия, старши преподавател по аеродинамика във Военнотехническата академия. „Лудата глава на българската авиация“, както често наричали Петко Попганчев, има поставен рекорд за 127 последователно свързани лупинга със самолет. Предварително решил, че трябва да направи 111, но объркал броенето и цифрата набъбнала, спомнят си неговите наследници. Рекордът му с летене по гръб от 33 минути също си има просто обяснение – горивото му свършило и той трябвало да кацне, без възможност да продължи, въпреки че вече му е текла кръв от ушите, докато е летял. На 24 май 1932 г. с ДАР-1А прелита под Стамболовия мост над Янтра във Велико Търново. „Всички говориха за стръмния хълм отсреща, за острия завой на река Янтра, но не си даваха сметка, че като кацнах на Картала, най-трудното нещо беше след това да излетя, ама как да го кажа“, са думи на прочутия аероинженер Петко Попганчев, разказани от внучките на прочутия летец Зорница-София, Лилия, Михаела и от неговата дъщеря Надежда Попганчева. През 1959 г. Петко Попганчев става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет. От 1964 г. е носител на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“. През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт му е присвоен диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване. Според наследниците на прочутия летец той не бил дързък само в летенето, лупингите и рекордите, които е поставял, а бил смел и в начина, по-който обичал любимите си хора. Оказа се, че легендите са верни, защото Петко Попганчев наистина е ухажвал своята любима, кръжейки със самолета над къщата й и хвърляйки цветя отвисоко. Кацнал в двора на Девическото училище в Ловеч, за да й връчи букет, а след това отново трудно излетял. Той е бил смел и дързък не само във висотата на своите постижения, но и в дълбочината на чувствата си. Михаил МИХАЛЕВ