Бывший президент Желев признает, что уступка США привела к катастрофе болгарского сельского хозяйства

"Смело на село!" - не бях попадал на реклама за предаването "Бразди" на БНТ и този слоган ме развесели - звучи бодряшки, но и леко иронично. В "Бразди" представят хора, които, най-общо казано, искат да се преборят с предизвикателствата на селския живот. Ако се сетим на какъв погром бе подложено българското село, можем да ги наречем и търсачи на силни усещания. Наистина, направо непонятна е жестокостта, с която бе насилвано българското земеделие, а това повлече в нищото и българското село. Следващите поколения трудно ще проумеят причините за тази варварщина. От държава с цветущо земеделие, България бе превърната в просякиня, която не е в състояние да изхранва дори собственото си население - и така практически загуби хранителния си суверенитет. Тия дни стана известно, че резервът от основни храни за населението ще бъде достатъчен едва за 20 дни! Нашите властници обаче сякаш не схващат бедата, която ни е застигнала. Те просто са отпъдили от паметта си едно от най-чудовищните крушения и в бездруго препълнената с драми българска история - Погромът на земеделието. Щом стане дума за тази Лудост, винаги се предъвква и името на президента Желев. Тия дни, в едно интервю пак било споменато, че преди аграрната реформа през 1991-а година, "американците го натиснали и той не успял да удържи на желанието им земята да се възстановява на собствениците им в реалните си граници" - а тъкмо това слага началото на драмата. За "натиска" над българския президент има и други свидетелства, особено настойчив в това отношение е бил проф. Атанас Ганев, който по онова време е председател на аграрната комисия на Седмото Велико народно събрание. Самият Желев също е споменавал този факт. Този натиск ли е бил първата проба за лоялността на Желев към новите Властелини? Всички са били наясно, че той не е някаква академична писарушка, напротив - позволявал си е дори да "хулиганства" в научните си търсения - например, като проверява доколко са състоятелни някои тези на самия Ленин. И, все пак, как са го "натиснали" американците? Няма защо да гадаем: това ще си остане тайна, защото е от нещата, които трябва да си остават в тайна. Най-малко ще сгрешим обаче, ако допуснем, че вероятно са злоупотребили с естествения респект, който Желю е изпитвал към тях. А и все още не се бяха състояли войните в Кувейт, Ирак, Афганистан, както и "Арабската пролет", които сериозно накърниха престижа на американците и които, впрочем, имат своите обновени версии и днес. По онова време - конкретно в 1990-а година - американците се опитваха окончателно да ликвидират другата, по-злата - според тях - империя, с която си съперничаха. И хора като Желев със сигурност са били възторгнати от случващото си. Към тази еуфория трябва да прибавим обаче и изненадата му, че си позволяват да го "натискат" - всичко това би объркало и далеч по-опитен политик. В крайна сметка, макар да е бил наясно с последиците от решението си, Желев се подава на "натиска" - и така слага началото на кризата на българското земеделие. Разбира се, много е вероятно "натискът" срещу Желев да е бил и част от по-голям Замисъл, който е целял да възложи различни по важност роли на страните от бившия Източен блок - както и да ги подложи на различни по тежест изпитания. Този Замисъл сякаш е бил най-суров към България - заради безпределната ѝ вярност към Кремъл - и скоро тя изглежда като аутсайдер в картината на общоевропейското земеделие. Желев имаше късмета, че беше президент в едни по-ясни времена - и не толкова подли. И, все пак, той се съгласи да направи една привидно незначителна отстъпка, която обаче щеше да има фатални последици. Как е преживявал тази своя грешка, не е известно - българската История не се интересува от терзанията на Грешниците, Народът пък - съвсем, той има и този талант. През годините се появяваха коментари за Погрома и на хора от обкръжението на Желев - и винаги те твърдят, че се опитвали да го разубедят да не приема замисъла на американците, но не успели и се отказали. Не им личи много да са страдали от това. Сякаш е ставало дума за някаква незначителна дреболия - а не за едно сътресение, което, наред с всичко останало, промени и самия Народ. Сякаш го подмени. В нашият/Българският свят някои начинания или идеи, които биха имали изключително значение за оцеляването ни, сякаш са "омагьосани" - и тъй да ги въртиш, и иначе да ги сучиш, те си знаят тяхната, не ни допускат до тайната си - и ние си оставаме отстрани да зяпаме като будали, всички - и големците, и простолюдието в едно мазало. И аферата с Ф-16 не разбуни народеца, сякаш ни се полага да бъдем мамени - и е нещо нормално да ни натрисат развалени самолети. Между другото, американците изобщо не се стесняват от бруталното си поведение в сделката за Ф-16. Те изрепетираха този нелеп скеч, който трябва да минава за бизнес начинание, още през далечната 1991-а година, когато подариха на България един кораб с царевица - страната беше в сериозна криза и този дар трябваше да изглежда като Божия милост. Царевицата обаче се оказа развалена. Но това изобщо не се отрази на отношенията ни - тоест, на прехласването по новите ни Повелители... Накрая, още няколко думи за магьосничеството и неговите български жертви. Онзи, който ни омагьосва и сетне забравя да ни разомагьоса, не се намира в Кремъл. Не е и онзи, за когото всичко е бизнес, включително и пробутването на развалена царевица или на недооправени самолети. Да проявим известна смелост и да повярваме най-сетне, че обикновено ние сами си се омагьосваме. И си дремем сладко - в очакване някой да ни съобщи кода за разомагьосването ни, който никога не сме знаели...